Първо жените и децата? Експерти казват, че в повечето кризи е по-скоро „всеки сам за себе си“
Толкова доста за „ първо дамите и децата “ . Фразата и нейните съществени последствия за това кой да бъде избавен пръв при злополука се коренят в корабокрушенията от минали епохи и са разпространявани от отношението на Холивуд към крушението на „ Титаник “ . Получава нова интерпретация във време, когато в доста общества от дамите се чака да вършат съвсем всичко, което вършат мъжете. Експертите споделят, че неписаният морски закон е мит , подхранван от Холивуд и светиня от рицарството от викторианската ера.
В центъра на този кръг от въпроси е съглашението „ пандизчии против заложници “ сред Израел и „ Хамас “ от месец ноември, която даде приоритет на освобождението на дами и деца , откакто договарящите се съгласиха, че майките и техните деца не би трябвало да бъдат разделяни. Израелците значително поддържат този метод. Но това решение оставя след себе си възрастни и ранени мъже, резултат, който разгневи някои фамилии.
„ Да се каже „ дами и деца “ в 21-ви век – като че ли фамилиите могат да бъдат цели без бащите, като че ли децата, които са се върнали с бащите си към момента там, могат по някакъв метод да стартират да се възвръщат от контузията – е немислимо. “ Това съобщи пред „ Асошиейтед прес “ Шарон Лифшиц, чиято майка беше освободена през октомври и чийто 83-годишен татко, Одед, остава в плен.
От към 240 души, които бяха отвлечени по време на нападението на „ Хамас “ на 7 октомври , 86 израелци бяха освободени. 17 тайландци също бяха освободени. Това остави 119 мъже – доста от тях ранени или възрастни – и 17 дами и деца като заложници в Газа. На частна среща на 5 декември, израелските медии оповестиха, че фамилиите на останалите пленници са опровергали израелския министър-председател Бенямин Нетаняху , че се е съгласил да даде приоритет на дамите и децата – по-късно е възобновил бомбардирането на Газа от страна на Израел без известни проекти за договаряния за освобождението на някой различен. Ето какво сподели Шарън Кунио, чийто брачен партньор Дейвид и други членове на фамилията към момента са заложници, на Нетаняху и военния кабинет на Израел, съгласно локални медии:
„ Мислите ли, че мъжете са мощни? Това е прекомерно мъчно за тях. Върнете ги всичките у дома. “
Какво стои зад това разбиране?
„ Първо децата “ наподобява е необятно координиран проект за деяние при рецесии , без значение дали става дума за избавяне от естествено злополучие или взимане на заложници. А дамите и децата нормално заплащат голяма цена в рецесии: Броят на починалите от израелските бомбардировки над Газа надвишава 18 700 – към две трети от тях дами и деца.
Но други стандарти, като дамите преди мъжете , могат да доведат до натоварени преценки за това чий живот е най-ценен – и отразяват човешкия подтик да се подреждат един различен.
Експертите изясняват, че изборът в днешно време постоянно е първо да се спасят най-уязвимите, което включва деца , само че също и възрастни хора и заболели и ранени , без значение от техния пол . Когато всички не могат да бъдат избавени едновременно, сериозните фактори наподобява са упражняването на водачество и всички играчи, които вършат избор – нормално сред себе си и другите.
Други динамичности тежат доста, като да вземем за пример какъв брой време имат хората, преди корабът да потъне, както и публичните и културни правила на хората, които вземат участие. Едуард Галеа, професор в университета Гринуич, който специализира в евакуацията и човешкото държание, твърди:
„ Това, което се смята за „ скъпо “, се дефинира от участниците, контролиращи обстановката. При пожар или друго злополучие, това са тези, които са директно забъркани – да речем, капитан на транспортен съд или пасажери. В обстановка на заложници, споделя той, „ това са външни артисти “ – в тази ситуация с войната в Газа това е интензивна политика и наблюдаващ свят. “
„ Например, може да се смята за скъпо да се види, че се пробвате да освободите първо най-уязвимите или първо да освободите дами и деца, или да бъдете неутрални по пол и възраст “ , разяснява Галеа в имейл. По думите му няма закон или разпоредба, които да споделят, че дамите и децата би трябвало да бъдат избавени първо .
„ По-скоро това е традиция, построена от Холивуд. “
В действително време човешкото държание при произшествия постоянно се демонстрира като всеки човек самичък за себе си , съгласно специалисти, които са изследвали динамичността. Често няма време да обмислим кой към коя група принадлежи или да се борим за условия, както при освобождение на заложници по време на война. Лидерството е ключово; някой би трябвало да тръгне първи.
В Италия през 2012 година този някой беше Франческо Скетино , капитанът на първокласния транспортен съд Costa Concordia , който го блъсна в риф, преобръщайки се край тосканския остров Джилио. Тридесет и двама души починаха. Скетино излежава присъда от 16 години затвор за непредумишлено ликвидиране , причиняване на корабокрушение и занемаряване на транспортен съд, преди всички пасажери и екипажът да са се евакуирали.
По договорката сред Израел и „ Хамас “ пандизчии за заложници, договарящите се съгласиха, че майките и децата не би трябвало да бъдат разделяни . „ Хамас “, който наруши нормите за взимане на заложници посредством похищение на дами и деца , беше по-отворен за тяхното освобождение, тъй като те пречеха. Не всички дами обаче бяха освободени: някои са в армията, а други са умряли.
След като Израел възобнови бомбардировките си над Газа на 1 декември, Нетаняху сподели на фамилиите на мъжете заложници, че „ Хамас “ в този момент насочва претенции, които даже те, роднините на тези, които към момента са в неопределеност, не биха приели в подмяна на своите близки.
Дългата история на „ Първо дамите и децата “
Етосът на дамите и децата се приписва необятно на потъването на Биркенхед през 1852 година на няколко благи от крайбрежията на Южна Африка. В дребните часове на 25 февруари, с към 638 души на борда, парният гребец се удря в канара край Danger Point. Водата наводнява предния корпус, а оборудването, употребявано за втурване на множеството от избавителните лодки, се поврежда, съгласно данни от това време.
Британският подполковник Александър Сетън, на 38 години, се счита, че е схванал, когато корабът е потопен, че бягащите мъже ще залеят дребното функциониращи избавителни лодки, които са били цялостни с дами и деца. Той дава заповед на своя екипаж:
„ Умолявам ви да не вършиме това нещо и ви апелирам всички да стоите на място “.
Те го вършат, съгласно голям брой разкази на оживели. Националният музей на английската войска заявява, че 193-ма оживели включват всичките 26 дами и деца на борда.
Така се ражда това, което оказва се като „ упражнението на Биркенхед “ , при което дамите и децата са спасявани първи при корабокрушения .
„ Да стоиш и да си имобилен пред бормашината Биркенхед е пъклен мъчно нещо за осъществяване “ , написа Ръдиард Киплинг през 1896 година
Учението ще стане най-тясно обвързвано с потъването на „ Титаник “ на 15 април 1912 година , при което са починали минимум 1500 от повече от 2200 души на борда. Сметките се разграничават, само че свидетелските показания от следствията по-късно демонстрират, че някой или различен – от капитан Едуард Смит до разнообразни пасажери – е дал приоритет на слагането на дами и деца в избавителните лодки , от които не е имало задоволително, с цел да изтеглят всички на борда.
В последна сметка 70% от дамите и децата са били избавени в съпоставяне със единствено 20% от мъжете, съгласно изследване от 2012 година на двама икономисти от университета в Упсала в Швеция. Филмът „ Титаник “ от 1997 година увековечи заповедта, когато артистът Леонардо ди Каприо изрича думите „ първо дамите и децата “ по време на основна за кино лентата сцена.
Това не е методът, по който евакуациите и спасяването нормално се случват в действителния живот, съгласно един от създателите на изследването от 2012 година, което преглежда 18 морски бедствия в продължение на три века. „ Титаник е изключение “ , съгласно Микаел Елиндер, тъй като водачеството е имало резултат върху държанието на екипажа. Елиндер разяснява:
„ Не виждаме това в множеството корабокрушения, просто безпорядък. Когато има опасност за загуба на живот, човек се пробва да се избави. “
При множеството корабокрушения, съгласно изследването, дамите са в по-неблагоприятно състояние за оцеляване спрямо мъжете . Капитаните и екипажът оцеляват доста по-често от пасажерите. И се оказва, че някои оживели по-късно приказват за хора, които са се опитвали да се спасят.
Имало е и други разграничения, съгласно Луси Делап от Кеймбриджкия университет, историк на феминизма в Съединените щати и Англия.
„ Оказа се, че не всички дами са еднообразно заслужаващи отбрана в морето “ , написа тя през 2012 година
„ Жените от по-ниска класа – съпруги на моряци или бойци, или небогати емигрантки – постоянно са били изключвани от правилото, а цветнокожите дами са били също толкоз маргинализирани. “
